1st EntryОставам себе си

He's dying to get away. (Оставам себе си...)
Let the pain of yesterday.
Go slipping throught the cracks. (Ще бъда мене си...)
Hiding himself away.
Waiting all the memories fade away
from red to black.
От векове на много хора,
досада и умора.
Не съм опитал, знам спомените да зарова,
а сърцето ми дърпа младите си корени,
опъват се и скулите ми меки, не оборени.
Решавам и тръгвам по брадясали пътеки
по гъвкавите релси на ръцете меки
за да осъзная, че вече не съм буден,
искам да усетя, че съм жив дори и нужен.
А мойто тяло младо, огъва се в студът,
разкъсано от страх, пробива ледения прът,
за това се хвърлям в огъня чертая полукръг,
превръщайки се в плът за хората съм вече стръв.
И черно-белата картина, нека бавно се закрива.
Не мога да се боря, хора, няям сила,
а човека в слабостта си най-често ли греши,
страхът и болката тежат на моите гърди.
He's dying to get away.
Let the pain of yesterday.
Go slipping throught the cracks.
Hiding himself away.
Waiting all the memories fade away
from red to black.
Възприемам самотата с болезнено тълкуване,
многопластова ирония или умуване.
Умиране, раждане, изграждане, прераждане,
първоличен облик има хорското възраждане
и всеки търси изхода от мрачният затвор,
заключен на прага сме пред нашият си двор,
но светло ли смирени са кръстосаните рими,
да пестя ли свойте строфи и римите, кажи ми?
А новата ми форма е основана в битието
на всичките въпроси, отговори ви момчето,
щото писна ми плачът за други да умира
из душевната пустиня, върви, дори не спира,
а времето не може да чака, винаги съм сам
в хаотичната реалност търся доза или грам.
Вяра, която мене знам ще ме напътства
да ми дава сила от лошото да се оттърся.
He's dying to get away.
Let the pain of yesterday.
Go slipping throught the cracks.
Hiding himself away.
Waiting all the memories fade away
from red to black.