Стефан ВълдобревДа

Очите ти са сини, сини
като синьото на плувен басейн, сини
като река, сини,
сини като лятно небе, сини
като роклята на мама, сини,
сини като синьо във картина на Пикасо, сини,
сини като екран, сини,
сини като турски шалвари,
сини като нощ над Сахара, сини,
като неон, като небе, като сън, като сън.
Ръцете ти са бели, бели
като бялото на порцелан, бели,
бели като пудра захар, бели,
като клавиши на пиано, бели,
бели като усмивката на негър,
бели като гола скандинавка, бели,
бели като бялото на празен лист хартия, бели,
бели като кокаин, бели като майчино мляко, бели
като корема на пингвин,
легнал да се припече по гръб върху айсберг, бели
като яка, като сняг, като сняг.
Да, да, да, да, да, да, да
ти си слънце и вода,
ти си слънце и вода!
Косите ти са черни, черни
като загоряло дъно на казан, черни
черни като черен облак на небето, черни
черни като две череши, паднали случайно на земята,
черни като космос,
черни като вечерта, черни като сутринта,
черни като котарак,
седнал на терасата да гледа как
се пълнят улиците със сърдити хора, черни
като опашката на врана,
черни като черното сако на коминочистача, черни
като катран, като дъжд, като дъжд.