5 СтотакаИзлишен

Загубих всичко още там от където тръгнах,
минах през вратата повече назад не се обърнах.
Обгърнати от спомени в сенките сме гонени,
сърцата ни затворени душите ни поробени.
Създадохме си свят във който с думите се тровехме.
с фалшиви образи за фалшиви чувства ровехме.
Казвахме си здрасти,а очите чао ми казваха,
молех се красивото да видят но отказваха.
Сълзи като реки всяка вечер ме наказваха,
показваха че раните още си оставаха.
Всичкото си давах в замяна шамари получавах,
сляп и глух отново и отново продължавах.
да бъда този който да срещна се надявах,
но всеки следващ път все повече се притъпявах.
А когато срещнах някой като мене да си изкарах,
така себе си,така за сам се накарах
И казваха ми времето ще ме излекува,лекува този който иска да преболедува.
Във всяка мисъл болка и във всяка болка мисъл,
сълзите ми до господ всичко съм описал.
Пътувам през живота си без цел нямам и посока,
тва което съм отнел плащам си цена висока.
Искам да крещя от скалата най-висока,но знам
че няма кой да ме хване ако скоча
сърцата ни спят,надеждите умират,
не ангели а дяволи идват да ни прибират
Ти ще ми помогнеш ли да стана,да се изправя,
или пък ще ме подминеш като стара празна кана.
вятъра обвява и изгася моя огън,щото казах че сърцето ми не е за продан!
нарече ме "различен","БГ нетипичен",как да остана като чувствам се излишен.