Заблеяло ми агънце,
в Тодорови кошари,
като му агне заблея,
цяло му стадо разблея.
Тодор на агне продума,
агънце байно рогато,
защо си жално заблея,
та ми стадото разблея?
Дъл не ти трева зелена,
или ти вода не стига?
Агънце жално продума,
байно ле, бачо Тодоре,
къде е мойта майчица?
Тодор на агне продума,
агънце байно рогато,
таз сутрин рано в ниделя,
дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха,
Рогуша на тях продадух.
Агънце жално продума,
помниш ли байно Тодуре,
кугато Тунджа придойде,
синджир мостови събори,
твоето стадо шарено,
отвъд реката остана.
Ти покрай бряга ходяше,
жално си милно плачеше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадото преведи.
Помниш ли какво убеща,
каква ти беши думата?
Ругата ше и позлатиш,
краката ше и посребриш,
Защо я байно продаде,
на тези върли касапи?
Тодур си жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като си с кавал свиряши,
сълзи мо кавал убливат.
Шаро си кротко лежеше.
Рогуша от стадо приблея:
- Чувам те, байно Тодоре,
тежък ми звънец завързан.
Ако се от стадо отделя,
Касапи ще ме познаят.
Шаро си в трева полази,
и се у стадо намеси,
каишка ѝ с уста прехапа.
Рогуша се от стадо отдели,
И се при Тодор намеси.
Агънце милно приблея:
- Байно ле, байчо, Тодоре,
всички агънца със майка,
и аз съм байно със майка.