Я изгрей, ясна звездице, звездице, ясна зорнице.
Та огрей тъмни булази и тесни тъмни пътеки.
Отдалеч идват сватове и любе с тежки дарове.
Отдалеч любе залюбих - хубаво любе, гиздаво,
ала е много далеко - през тебе села в десето.
Ясна звездице, къде беш', рано при мене да дойде?
Сватба голяма ще вдигна - голяма - с много сватбари.
Кумове хоро побели с бъклица - вино червено.
Млада невяста дарява, кат слънце всички огрява.
Разболяла се е хубава Яна, /хубава Яна - една на мама,/2
на одър лежи, лежи и плаче.
Хубава Яна на одър лежи, стара ѝ майка до първа стои.
Тя си на Янка думаше: -Янчице, чедо, една на мама,
питай я, Янке, таз твойта болест -
зема ли, Янке, злато и сребро,
зема ли Янке, старо за младо - ази да легна, пък ти да станеш?
Хубава Яна тихом продума: -Питах я ю, мамо, пък тя ми каза:
Не вземам, мамо, злато и сребро,
не вземам, мамо, старо за младо. (х2)
Петлите пеят /на разсъмване,/2 по изгрев слънце,
пък твойте любе в гора отиде - цветя с росата да си набере.
Росните цветя /рано се берат,/2 на разсъмване.
Чуди са, любе, чуди и мае от кои цветя да си набере.
Цветя набрала, песен запяла - за първо любе, за първа севда.
Слънце изгрява, славей запява, пък мойто любе още го няма.