ЕРАБасня

Вървят те двама, сплели ръцете си,
тя - със кожух, той - със балтон.
Влюбено вглеждат се във лицата си,
един до друг - свиня и слон.
Ето там, до кръстопътя
те стигат вървейки така.
И виждат охлюв да пъпли нагоре -
по стръмния склон към върха.
"Мръсно животно!"- изписка свинята
и го посочи с кална ръка.
"Колко е тромав!" - отрони слона
и бавно го смачка с крака.
Бутат, блъскат,
и с лакти мушкат, мачкат,
с юмруци удрят, ритат,
с токове тъпчат, смазват -
защото не е като тях!
Един ден свинята, сред своята тиня
настина и легна - умря!
А слонът лежейки се пръсна от мъка,
че бавно минавал деня.
Бутат, блъскат,
и с лакти мушкат, мачкат,
с юмруци удрят, ритат,
с токове тъпчат, смазват -
защото не е като тях!
Тъй, който другите осъжда бързешката,
животът пък със него изтрива си краката.