ЕвитаЗащо мълчиш

Сенки златни разпиля
тихо старата луна.
Няма бряг реката на сълзите
и вече не питам
как така превръщат се мечтите
в монета - изтрита.
Припев:
Защо кажи поне веднъж
не ми го каза като мъж,
че те боли за любовта,
че си самотен през ноща
не съжаляваш ли сега
като пустиня за вода
защо кажи - защо мълчиш...
Бавно вятъра отвя,
капки синя тишина.
Нищо няма ти да ми признаеш
ти даже незнаеш
как дълбоко болката е скрита
в сърцето - разбито.
Припев: /х3/