When the thorn bush turns white thats when I’ll come home,
I am going out to see what i can sow,
And i don’t know where I’ll go,
But i don’t know what I’ll see,
But I’ll try not to bring it back home with me.
Like the morning sun your eyes will follow me,
As you watch me wander, curse the power that be,
‘Cos all i want is here and now,
But its already been and gone,
Our attentions always last that bit too long.
Ooh ooh,
Far far away, no voices sounding, no one around me, and you’re still there.
Far far away,no choices passing, no time confounding, and you’re still there.
In the Full moon’s light i listen to the stream,
And in between the sounds i still hear you calling me,
But i don’t know where i am,
And i don’t trust who I’ve been,
And If i come home how will i ever leave?
Ooh, ooh
Full MoonThe Black Ghosts
Категории: класически рок Език: Английски
Full Moon - The Black Ghosts Текст
Докладвай текста
Full Moon - The Black Ghosts Превод
Ще се върна у дома,
когато бодливият храст
се покрие със сняг…
Тръгвам, за да срещна това,
което вече съм познавал….
И не знам накъде ще вървя…
И не знам какво ще видя…
Но ще опитам да не го донеса
обратно у дома със мен…
Като утринното слънце ще ме последват
твоите очи…
Докато ти ме омагьосваш поглед,
силата му ще бъде като проклятие…
Защото всичко, което желая
се намира тук и сега…
Но то вече е минало и го няма…
Нашите чувства винаги ще бъдат
един миг повече от всичко останало…
Далеч, далеч от тук…
Не чувам гласове…
Няма никой наоколо…
И ти все още си там…
Далеч, далеч от тук…
Без шансове, които са пропуснати…
Без време, което да смущава…
И ти все още си там…
В светлината на пълната луна
аз се вслушвам в гласовете на тълпата….
И между гласовете
все още чувам, че ме викаш…
Но не знам къде съм…
И не мога да повярвам в това,
което бях…
И ако се върна у дома,
как бих могъл да си тръгна някога?
Докладвай превода Искам превод Добави преводкогато бодливият храст
се покрие със сняг…
Тръгвам, за да срещна това,
което вече съм познавал….
И не знам накъде ще вървя…
И не знам какво ще видя…
Но ще опитам да не го донеса
обратно у дома със мен…
Като утринното слънце ще ме последват
твоите очи…
Докато ти ме омагьосваш поглед,
силата му ще бъде като проклятие…
Защото всичко, което желая
се намира тук и сега…
Но то вече е минало и го няма…
Нашите чувства винаги ще бъдат
един миг повече от всичко останало…
Далеч, далеч от тук…
Не чувам гласове…
Няма никой наоколо…
И ти все още си там…
Далеч, далеч от тук…
Без шансове, които са пропуснати…
Без време, което да смущава…
И ти все още си там…
В светлината на пълната луна
аз се вслушвам в гласовете на тълпата….
И между гласовете
все още чувам, че ме викаш…
Но не знам къде съм…
И не мога да повярвам в това,
което бях…
И ако се върна у дома,
как бих могъл да си тръгна някога?