Илия АнгеловОткровение

Отминал съм, забравил съм ти ме сочи с пръст.
Правил съм за теб какво ли не.
Гледах към небето, птиците броих,
с ръката храних ги с трохи.
Умирал съм, възкръсвал съм, ти ме сочи с пръст.
Правил съм за теб какво ли не.
Ходех по вода, правех чудеса-
това е, това е любовта.
И лягал съм, и ставал съм в нощ недосънувана,
прегърната от кръглата луна
Прегръщал съм, целувал съм лицето ти до лудост,
но Бог не съм, би ли живяла с мен?
Умирал съм, възкръсвал съм, ти ме сочи с пръст.
Правил съм за теб какво ли не.
Ходех по вода, правех чудеса-
това е, това е любовта.
И лягал съм, и ставал съм в нощ недосънувана,
прегърната от кръглата луна
Прегръщал съм, целувал съм лицето ти до лудост,
но Бог не съм, би ли живяла с мен?
Бил съм в този свят и беден, и богат,
но винаги до мен е любовта.
Ходех по вода, правех чудеса-
това е, това е любовта.
И лягал съм, и ставал съм в нощ недосънувана,
прегърната от кръглата луна
Прегръщал съм, целувал съм лицето ти до лудост,
но Бог не съм, би ли живяла с мен?
но Бог не съм, би ли живяла с мен?