Анелия и Софи Маринова и ГрингоНе лъжи жена

Дишам сега от въздуха и си представям как лежа,
а ти до мен, още беше до мен - изгубих те.
Дишам сега, въздуха ми спря,
сега разбрах какво е любовта.
Казват хората: "Не лъжи жена",
не и своята.
Искам да се върнеш пак,
знам, че ще те променя.
Щом обичам, ще простя,
стига с болката.
Мечтая да се гушна в теб,
и болката ми да спре,
още си спомням как ми каза,
че ще плача на колене.
Една жена разплакана и то по-твоя вина,
как си посмял да я раниш така,
това ли мислиш е любовта.
Нощем не спя, все се въртя,
не заспивам до късно и броя,
колко нощи без теб съм заспивал сам,
липсваш ми, знам.
Силната жена мрази болката,
като приятел ти казвам: "Не, така".
Щом и мен ме ранят, продължавам напред,
имаш късмет.
Искам да се върнеш пак,
знам, че ще те променя.
Щом обичам, ще простя,
стига с болката.
Мечтая да се гушна в теб,
и болката ми да спре,
още си спомням как ми каза,
че ще плача на колене. x2
Една жена разплакана и то по-твоя вина,
как си посмял да я раниш така,
това ли мислиш е любовта. x2