Мътни са сълзите,
сякаш от мастика,
пълнят ми очите,
пътя си не виждам.(х2)
а-а-а-а-а-а-а
Пълнят ми очите,
пътя си не виждам.
Ходя без да спирам,
никъде не стигам,
нищо не намирам,
никого не искам.(х2)
а-а-а-а-а-а-а
Нищо не намирам,
никого не искам.
Аз ли съм - не съм ли,
на ръка си гледам,(х2)
пътя си не виждам.
Бягам и се връщам,
все една и съща -
шапката червена,
а душата черна.
а-а-а-а-а-а-а.
Шапката червена,
а душата черна.
а-а-а-а-а-а-а.
Шапката червена,
а душата черна.(х2)