Дони и МомчилИзкуствени цветя

Прашна светлина,
малка стая, навън ехти дъжда.
Прашна светлина,
лежиш до мен сега, до мен сега.
Коя си във нощта,
не знам коя си, забравям имена.
В мрака ехти дъжда,
измива в мен неща,
измива всичко в мен дъжда.
Аз искам само живи листа,
изкуствените стайни цветя мълчат
невидими са те (за съня).
Прашна светлина, а ти коя си,
далече е дъжда.
Спомен от нощта,изтрит е от дъжда,
изтрил е всичко в мен дъжда.