Дони и МомчилНестинарка

Огнена жар пали кръвта,
пламъчен дим рисува
горска тишина.
Бяла снага, бяло лице,
бели звезди изгарят
в двете ти ръце.
Бели звезди изгарят
в двете ти ръце.
Въгленен звън лее жарта,
мъжки очи изстиват
в твойта красота.
Мъжки сълзи солят пръстта,
нямаш жених, а сватба
вдигаш ти сама.
Няма жених, а сватба
вдигаш ти сама.
Було от жар сплиташ с ръце,
огнен реган се крие
в белите нозе.
Гръмва небе, огън вали.
Ти в нестинарска сватба
с мрака се сроди.
Ти в нестинарска сватба
с мрака се сроди.
Ти в нестинарска сватба
с мрака се сроди.