Емилия и ВалдесСтуден Огън

Утрото настъпва
след дъждовна скука
в стая пълна със лъжи
търся твоите очи.
Без вина виновни
вече с теб сме други
наши малки тайни
тук оставят те следи.
Пр:
Опрости ми всичко
аз по друга страдам
на деца се радвам
и за теб забравям.
Опрости ми всичко
аз по друга страдам
"Време е" и казвам
"Сбогом, вече тръгвай"
Моят дух поваля
злите хорски хули
всякаква раздяла
мен унищожава.
Търся думи, хули
всичко да разкажа.
Щом пристъпиш ти
всичко се забравя.
Пр:...(2)
Гледаш нашите звезди
малки и големи,
а аз пиех до зори
и забравях за беди.
Не със празни грижи
и със злостни речи,
а с любов и вино
аз оставях ти следи.
Пр: