Глория и Симона ЗагороваИмам нужда от теб

Ти си любовта и песента ми,
и тревогата и радостта ми.
Ти си ми зеницата в очите,
топлина в нощите и дните.
Някой ден ще отлетиш от мене,
как сърцето ми да го приеме?
Мило мое, цвете мое..
Аз не зная, на къде живота ще те отведе,
но докрая ако имаш нужда аз ще съм до теб..
но сега ми трябваш ти на мене,
подари ми още малко време..
Преди някой да те вземе!..
Твоето порастнало момиче,
знае колко много го обичаш.
Ти плати със безсъния безбройни,
всички моя дни да са спокойни..
Само тази обич е такава,
да не иска нищо само дава,
до последно се раздава..
Аз не зная, на къде живота ще ме отведе,
но докрая като имаш нужда, аз ще съм до теб,
но сега ми трябваш ти на мене,сега се уча на летене..
Имам нужда да съм със тебе!!
Само тази обич е такава,
тя да не иска нищо, само дава,
до последно се раздава..
Аз не зная, на къде живота ще ни отведе,
но докрая като имаш нужда, аз ще съм до теб,
но сега ми трябваш ти на мене,
да си взема топлина от тебе!
Да ме топлии!! /2x