Здравей отнесен от заблудите
Какво преследваш този път?
Безстрашието ли на лудите
или все още нежна плът?
Каквото и да е опитай,
защото само това си струва.
Защо стоиш до мен отлитай,
в опита гори заблудата.
Това е, което е скрито от хората,
бавно напуснал своята плът
това е смисълът скрит в умората
това е, когато е силен духът.
Целунат от цветята грапави
трепери въздухът в мен,
побързай да затвориш портите
отива си и този ден.
Довиждане на всички пътници,
които с нокти се крепят,
защото аз подрязах своите
и падам за пореден път.
Ти го искаш и не можеш
и избираш начин друг,
може би ще се наложиш,
но едва ли ще е тук.
Ти го искаш и не можеш
и избираш начин друг,
може би ще се наложиш,
но едва ли ще си тук...