Припев:
Нито дума за това,
какво ти правя през нощта.
Ако утре си мълчиш,
може пак при мен да спиш.
Тръпка си и тайна си,
и ще си с мене казвам ти.
Тези моменти крадени,
не, не са достатъчни.
Като си тръгваш аз умирам,
като болна се прибирам.
По мене пазя ти следите,
още си ми пред очите.
А спомняш ли си как целувам?
За тези устни съществувам.
Това лудост и го знаем,
даваш ми любов назаем.
Припев:
Да ни усетят става сложно,
да сме далечни, невъзможно.
От всички трябва да се крием,
но това ще ни убие.
Аз от всеки те ревнувам,
друг за мен не съществува.
Това е лудост и го знаем!
Даваш ми любов назаем.
Припев: