Припев:
Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен,
ледна тишина, хладна тишина.
После до прозореца ще пушиш отегчен
в свойта самота, в свойта самота.
Сега я виждаш и привидно си щастлив,
пак лъжа и пак лъжа, и пак, и пак (пак лъжа).
В главата звучи един въпрос страхлив,
докога, докога, докога?
Припев:
Избираш моя номер, липсвам ти нали,
а аз сама и пак сама, и пак (пак сама).
Звъниш ми всяка нощ, когато тя заспи,
докога, докога, докога?
Припев:(x2)