Но след срещата ми с нея аз искам да умра!
Искам да ме няма и на никой да не преча вече!
Писна ми човече вечно печен, а на тва обречен!
Без вина - виновен, отговорен, от обиди заровен!
И всеки мой любовен спомен е отровен!
Удря ме в сърцето разбива го на части!
Ревноста уби ме и любовните страсти!
Здрасти аз съм човека, който върви полека
по любовната пътека да ме обвиняват нека!
Нека да ми казват че съм най големия боклук!
Нека да ме мразят и казват че бяхме до тук!
Спряхме напук да си пишем от инат!
Но сърцата ни горят и душите ни мълчат!
И ръцете ни кървят и сълзите ми текът
за кой ли път без да спрът, но такъв е светът!
Болка, радост и тъга, но се питам до кога?
До кога ще съм така? До кога ще продължа?
Винаги ранен от любовта аз ще бъда тва!
И душата ми умря и сърцето ми разбра
че няма как да бъда с теб за напред!
Защото все се влюбвам в хора със сърца от лед!
Ама всичко е наред аз вече съм свикнал!
Обикнал момиче, коета "Нещастник" ме нарича!
Дали ме обича това се питам и по улиците скитам!
Исках да съм с нея устните и да опитам!
Но не се получава и Капитана побеснява
когато види мацката му с някой да се сваля!
ТЪЙ НЕ СТАВА поредна драма със поредна дама!
Любовта била голяма, но живеем във измама!
Капитана иска да умре и сърцето му да спре!
Пиша текста и е насълзено моето лице! )
Добавен от Денислав Миленов на 23 October, 2019, 15:54