Слънцето целуна каменния кей,
лодката ти виждам надалече.
Клонки от маслини вятърът люлей -
те ми шептяха цяла вечер, цяла вечер...
Припев: (x2)
Ти тръгна сам и прегърна те морето,
ще ти напомня то за моята любов.
От смъртен страх е сърцето ми обзето,
ще споделиш ли с мен живота си суров?
В пурпурни огньове залезът гори,
лодките се връщат с пълни мрежи.
С дъх солен в косите вкъщи влизаш ти
и от теб струи сурова нежност, мъжка нежност.
Припев: (x3)
Ти тръгна сам и прегърна те морето,
ще ти напомня то за моята любов.
От смъртен страх е сърцето ми обзето,
ще споделиш ли с мен живота си суров?