Като камък на шия бедността ми тежи.
Като руска ютия върху мене лежи.
Безработен се скитам из големия град.
Непрестанно се питам как да стана богат.
Ех, как искам да бъда охранителен бос,
със висяща присъда и със скрит сплескан нос.
Да ме пазят 5'ма на незнаен адрес,
а в гаража да има чисто нов мерцедес.
Искам да сме самички на испанския бряг.
Искам да съм Стоичков, Стоичков със опасен ляв крак.
Ууоох как искам във момента,
да съм член на парламента
и да имам рейтинг най-голям.
Във червената левица или в синята десница
все едно е, само да съм та-а-а-ам.
По първи петли
да прибирам пари,
да прикривам следи
и да викам по другите
"У-у-у-у-у-у". Сутрин.
Седем пъти в Турция да ида,
седем пъти с дънки да се връщам.
Всеки след това да ми завиди,
като купя, като купи,
като купя, той ще купи,
като купя нова къща.
Искам и акцизи, данък-обороти,
искам да членувам в някой бизнес блок.
Аз да гледам тъпо, друг да ми работи
и да се оплаквам, легнал на хълбок.
Нека да е лято, нека да сме в НАТО,
зимата е страшна без вода и ток.
Как ще се изкара, казва ли ти някой,
царят е далеко, а високо Бог.
Казано честно, искам да съм богат.
Както върви да не пукна от глад.
Казано честно, нищо не е наред.
Аз пък обаче си гледам напред.
Уху.
Иху!