Лили ИвановаИкона

Защо ме гледаш тъй от здрача
на тази свята тишина.
Усмихваш ли се или плачеш,
светице или пък жена.
Защо с греховното си тайнство
чрез мен отправяш своя взор.
Към оня вече мъртъв майстор
създал те с толкова любов.
Измислена, измислена и истинска
идваш ти във моя път.
О, свята грешнице,
чрез своя грях пречистена
Прераждаш ме във дух и плът.
Във дух и плът.
Не те е сътворил безгрешна.
Създал те е от светъл грях.
Да мога в живи да те срещам
и да те разпознавам в тях.
Такава истинска ще светиш
през всички други времена.
И ще ви носят вековете –
греховен мъж, света жена.
Измислена, измислена и истинска
идваш ти във моя път.
О, свята грешнице,
чрез своя грях пречистена
прераждаш ме във дух и плът.
Във дух и плът.
Във дух и плът.