Та значи тъй, реши и си отиваш.
На добър час, аз няма да те спра.
Ще потъжа. Ден, два ще ми е криво.
Ала от скръб едва ли ще умра.
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
ще ме спаси от старите ми вопли.
Но пътя ми ще стане ли по – лек.
Но тръгваш ти – дори без сбогом.
Аз не те виня.
На този свят пътеки много,
но любов – една.
Но тръгваш ти – дори без сбогом.
Аз не те виня.
На този свят пътеки много,
но любов – една.
Сърцето ми до край ще се разнищи.
Във него ще пресъхне песента.
И то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта.
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей.
И през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе.
Но тръгваш ти – дори без сбогом.
Аз не те виня.
На този свят пътеки много,
но любов – една.
Но тръгваш ти – дори без сбогом.
Аз не те виня.
На този свят пътеки много,
но любов – една.
На този свят пътеки много,
но любов – една.