Остани тази нощ, тук при мен остани двете тежки врати любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени, за една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам в теб, ще избягаш в мен, в тиха, златна гора ще потънем и двама
и ще гоним безкрай оня дивен елен, който бяга в нашите сънища само.
Припев:
Остани тази нощ, твоя сребърен сън
ще е моя загадка и дъх в тъмнина.
Остани тази нощ, остани, остани и прекарай ръка по лицето ми тъмно,
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни, а когато от нашите целувки се съмне.
И когато се вдигне небесният кош, ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата нощ и ще стане по-светла Земята.
Припев: