По тази черна магистрала в два след полунощ към тебе пил шофирам,
решил съм точката да сложа накрая между мен и теб, мен и теб, живота си да сложа в ред.
Този град в това превръща и мечтите ти поглъща,
момичето мое, че мое било е, било е, но вече не, не е.
Припев:
От болка идва ми да вия, не е мъжко, но се крия,
този път не съм готов да извървя.
С един билет света ми срина, защо си там, защо замина?
Тежи ми че мечтите си пред мен избра.
От всичките врати се чува моето "Спри!", но ти така реши, от мене да си тръгнеш,
градът погълна те, но помни че твоето момче ще чака да се върнеш.
Този град в това превръща и мечтите ти поглъща,
момичето мое, че мое било е, било е, но вече не, не е.
Припев:(x3)