Михаела ФилеваИнкогнито

Как да се обичаме досега,
няма кой да ни види чак до сутринта.
Скрити отново с теб - оставаме сами,
няма истини, а илюзии.
Близо до мен заставаш - тихо ми шептиш,
махам се от тук с теб щом решиш.
Сякаш няма утре пак ме целуни,
няма истини, а илюзии.
Припев:
Всеки поглед досега между нас остава си,
нека е рисковано - още дълго да бъдем инкогнито.
Всяка дума досега между нас остава си,
нека е рисковано - още дълго да бъдем инкогнито.
Как да се обичаме досега,
няма кой да ни види скрити от света.
С теб така сме като омагьосани,
няма истини, а илюзии.
Има дилема винаги дори да знам,
в моята сянка ти си и стоиш си там.
Сякаш няма утре пак ме целуни,
няма истини, а илюзии.
Припев:
Всеки поглед досега между нас остава си,
нека е рисковано - още дълго да бъдем инкогнито.
Всяка дума досега между нас остава си,
нека е рисковано - още дълго да бъдем инкогнито.
Когато аз и ти изчезваме,
в отделен свят за миг се срещаме.
Няма кой от нас сега момента да отнеме,
затова инкогнито обичаме с тебе.
И тайните така остават си,
а по-между ни - пожари, пламъци!
Няма кой от нас сега момента да отнеме,
затова инкогнито обичаме с тебе.
Припев:
Всеки поглед досега между нас остава си,
нека е рисковано - още дълго да бъдем инкогнито.
Всяка дума досега между нас остава си,
нека е рисковано - още дълго да бъдем инкогнито.