Аз съм “няма кинти”, аз съм “няма 'леб”
Мушни се зад мене, че съм най-отпред
Аз съм тоя дебил, дет кара пил върху тротоара
Аз съм “кил кил кил” и “бате дай една цигара“
Аз съм помияра
Яката дупара
Водката-менте, дет пиеш всяка вечер в бара
Твоето момче, дет цял ден бъхти и после кърка
Лошото ченге в квартала, дето го пребърква
Как ше ме убиеш, като аз съм килъра?
В царството на слепите най-сляп е дилъра
Сирия на три морета, харе кришна, многая лета...
Щом па си решил да газиш – бате, дай на пета!
София град – душеяд
Аз съм тая гад, аз съм тая гад
София град, душевад
Тука всеки ми е свиден, тука всеки ми е брат
София град – душеяд
Аз съм тая гад, аз съм тая гад
София град, душевад
Тука всеки ми е обиден, тука всеки ми е враг
Веган-хомофоб, математик, антрополог,
радикален еколог, аз съм жесток, направо съм Бог
Аз съм нощен труд -
нисък, грозен, злобен, луд
Аз съм шизо.
И съм наблизо,
В смога над Ариана
В медицинска марихуана
В скромната ти сянка в твойта - ха–ха! – “лична банка“
В цигането във кашона, дет не го лови закона
И пичето коет ти чати срещу левче от телефона
Аз съм болната фантазия на фалшивата буржоазия
Лицемерната куртоазия на богатата жена
Аз съм салон за красота –
яко, яко самота
Грим, галерии, калмари, пепел от рози, кич, кампари...
Аз съм лъжата
Аз съм лъжата
Аз съм лъжата
Аз съм лъжата в погледа на излъгано дете
Аз съм Витошки, площади,
аз съм стъклените сгради, във които се перат души
Аз съм ти.
Да, бате - аз съм ти
Ти, ръждива катерушка
Ти, заплатка ако слушкам
И последния ми опит за живот между тоя изтрещял народ
Да бате, аз съм ти.
Добър вечер, драги зрители
Да ви пускам новините ли?
Или да си помълча?
Така е хубаво, след дъжда
като съм тиха...
като съм тиха...
като съм тиха.