И самотен съм, и крача,
и залитат стъпките ми в мрака.
И открит съм, и студен съм,
и желая всичко – в плен съм.
И е весело, и странно,
и в душата ми е хладно.
И желая те, и викам,
и крещя – без теб съм никой.
Дългият път на болката
никой не знае колко е.
Бяхме до вчера приятели,
днес една е съдбата ни.
Нека със теб не отричаме
спомени неприлични.
И топлината на стаята,
и сърцата в безкрая ни.
Дългият път на болката
никой не знае колко е.
Бяхме до вчера приятели,
днес една е съдбата ни.
Нека със теб не отричаме
спомени неприлични.
И топлината на стаята,
и сърцата в безкрая ни.
И ухаеш на малини,
и съм луд по теб – съди ме.
И е тъмно, и опасно,
и Луната ни е бясна.
И създавам, не отлагам,
и звездите предвещават.
И проклинам, и те моля –
остани докрая моя!
Дългият път на болката
никой не знае колко е.
Бяхме до вчера приятели,
днес една е съдбата ни.
Нека със теб не отричаме
спомени неприлични.
И топлината на стаята,
и сърцата в безкрая ни.
Дългият път на болката
никой не знае колко е.
Бяхме до вчера приятели,
днес една е съдбата ни.
Нека със теб не отричаме
спомени неприлични.
И топлината на стаята,
и сърцата в безкрая ни.
Дългият път на болката
никой не знае колко е.
Дългият път на болката
никой не знае колко е.
Бяхме до вчера приятели,
днес една е съдбата ни.
Нека със теб не отричаме
спомени неприлични.
И топлината на стаята,
и сърцата в безкрая ни.