Штиль, ветер молчит
Упал белой чайкой на дно
Штиль, наш корабль забыт
Один, в мире скованным сном
Между всех времен,
без имен и лиц
Мы уже не ждем,
что проснется бриз!
Штиль – да,
сходим с ума
Жара, пахнет черной смолой
Смерть одного лишь нужна
И мы, мы вернемся домой.
Его кровь и плоть
вновь насытят нас
А за смерть ему
может Бог воздаст
Что нас ждет – море хранит молчанье
Жажда жить сушит сердца до дна
Только жизнь здесь ничего не стоит
Жизнь других, но не твоя
Нет, гром не грянул с небес
Когда пили кровь как зверье
Но нестерпимым стал блеск
Креста, что мы Южным зовем
И в последний миг
поднялась волна
И раздался крик -
»Впереди Земля!»
RammsteinSchtiel
Добави в любими
240
Докладвай видеото
Rammstein - Schtiel Текст
Докладвай текста
Rammstein - Schtiel Превод
Тишина – вятърът е тих
Потънал като бяла чайка към дъното
Тишина – нашият кораб е забравен
Един на света, крепен от мечта.
Във вечни времена
без имена и лица
Ние няма да чакаме повече
бризът да се понесе.
Тишина – да
Губим си разума.
Топлината мирише на черна смола
Смъртта на едни от нас е нужна*
и ние, ние ще се върнем у дома
Неговата плът и кръв
ще ни насити отново
А за неговата смърт
Може Бог да го възнагради
Какво ни чака, морето мълчи
Жаждата за живот вкарва сърцата ни в петите
Но животът тук не струва нищо
Животът на другите, но не твоя.
Не, светкавицата не дойде от небето
Когато сме пили кръв като зверове
Но светът става нетърпим
на Кръста, който ние наричаме Южен.
И в последния миг
Вълна се издигна
и чу се вик
„Земя на хоризонта!“
Докладвай превода Искам превод Добави преводПотънал като бяла чайка към дъното
Тишина – нашият кораб е забравен
Един на света, крепен от мечта.
Във вечни времена
без имена и лица
Ние няма да чакаме повече
бризът да се понесе.
Тишина – да
Губим си разума.
Топлината мирише на черна смола
Смъртта на едни от нас е нужна*
и ние, ние ще се върнем у дома
Неговата плът и кръв
ще ни насити отново
А за неговата смърт
Може Бог да го възнагради
Какво ни чака, морето мълчи
Жаждата за живот вкарва сърцата ни в петите
Но животът тук не струва нищо
Животът на другите, но не твоя.
Не, светкавицата не дойде от небето
Когато сме пили кръв като зверове
Но светът става нетърпим
на Кръста, който ние наричаме Южен.
И в последния миг
Вълна се издигна
и чу се вик
„Земя на хоризонта!“