Ден ли беше или пък нощ луна безкрайна,
ти ми шептеше с нежни устни нежна тайна.
И чух морето, то каза ми че нямаш име,
ще те наричам мила моя. (х2)
Скъпи мой, мили мой има много имена по света,
но защо са ни кажи, гледай в моите очи и без думи говори.
Скъпи мой, мили мой пак не мога да заспя, мили мой,
колко време извървях, все си мисля за нощта в която съм обичала.
Припев: (х2)
Нямаш име мила моя, мили мой, мили мой,
целуни ме мила моя, мили мой, мили мой.
И вземи ме мила моя, мили мой, мили мой,
че няма име любовта.
За тебе спомен, усмивка и тъга ми носи,
сама и гола, душата ми за тебе проси.
Писма без име изпращам без адрес и мъка,
и моля се да ги намериш. (х2)
Скъпи мой, мили мой, невъзможно е това, мили мой,
ала твоите писма получавам и чета със сърце, а не с очи.
Скъпи мой, мили мой, гледай в пясъка следи, мили мой,
колко нощи, колко дни ще се търсим аз и ти да си кажем пак "Обичам те!"
Припев: (х2)
Нямаш име мила моя, мили мой, мили мой,
мили мой, мили мой и вземи ме мила моя, мили мой, мили мой.
Припев: (х4)
Че няма име любовта.