Беше слънчев ден - случайно те открих,
и във знак на обич стих ти посветих.
И потърсих с теб забравен бряг на любовта
и песента - откри ни една мечта.
Като нежен дъжд валеше твоят глас.
Като цветен сън живота бе за нас.
Като лятото горещо беше любовта
и във нощта откривахме нежността.
Казват, че без любовта
прозаичен бил света.
Но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти!
В този свят студен
бъди до мен,
бъди до залезния ден!
Като летен ден отлита младостта.
Като тъжна дума идва есента.
Като спомени горещи, тайните неща
от любовта догарят във паметта.
Казват, че без любовта
прозаичен бил света.
Но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти!
В този свят студен
бъди до мен, бъди до залезния ден!
Нека две следи...
О, просто две следи....
Ах, просто две следи...
Да оставим аз и ти!
Просто две следи,
да оставим аз и ти!
Просто две следи...