Този бряг ме познава и тази вода
и луната дори ме позна,
уморена душата дълго търси река
вече няма да бъде сама,
да се чуват копита на сребърен кон
там където живеят звездите
там ме води реката към родния дом
там където се раждат мечтите!
Две ръце, две очи, а във мен тишина
тъмни сенки, угаснала жар,
а душата се вдига на пръсти едва
и си спомня душата дома
и полита, полита на сребърен кон
как препуска да стигне звездите…
как жадува душата за родния дом
там където ги няма сълзите…!
А реката изтича през моите очи
бряг незнаен, не знае следа
не оставят сълзите ми вече следи,
тихи спомени, чиста луна…
Ето сам се превръщам във сребърен кон
и политам да стигна звездите
и препускам с реката към родния дом
Там където се раждат мечтите!
Тодор Янкулов