[Verse 1]
Now we're staring at the ceiling, you're so pretty when you're mad
All that I can hear is breathing, oh, oh
And we're stuck inside the silence, in a cold, cold war
We're too proud to say we're sorry, oh, oh
[Chorus]
Right now it feels like we're bleeding
So deep that we might not get back up
Our words, they tear through the surface
Like a paper, like a paper cut
Right now, don't know why I love you
But by the morning, when we wake up
I'll reach for you and remember
It was just a paper, just a paper cut
[Verse 2]
I find refuge in the distance, even when we're breaking down
Can we pause it just for one kiss? Oh, oh
Cause I never meant to hurt you, and I know you feel the same
Still the only one I run to, oh, oh
[Chorus]
Right now it feels like we're bleeding
So deep that we might not get back up
Our words, they tear through the surface
Like a paper, like a paper cut
Right now, don't know why I love you
But by the morning, when we wake up
I'll reach for you and remember
It was just a paper, just a paper cut
[Chorus]
Right now it feels like we're bleeding
So deep that we might not get back up
Our words, they tear through the surface
Like a paper, like a paper cut
Right now, don't know why I love you
But by the morning, when we wake up
I'll reach for you and remember
It was just a paper, just a paper cut
Zedd и Troye SivanPapercut - текст и превод
Запазете час за грим в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Zedd, Troye Sivan - Papercut - текст и превод Текст
Докладвай текста
Zedd, Troye Sivan - Papercut - текст и превод Превод
Сега, вторачили поглед в тавана, . . .
. . . аз виждам колко си красива, когато си ядосана . . .
Чувам единствено диханието ти . . .
И сме заклещени в тази тишина . . .
. . . в тази студена, студена война . . .
Твърде горди сме, за да си кажем
В момента се чувствам сякаш кървим . . .
Тъй дълбоко пронизани,
Че може никога да не се оправим!
Думите ни . . . те си намират път към повърхността . . .
. . . като хартия . . .
. . . като порязване от хартия . . .
В момента не знам защо те обичам . . .
Но до сутринта, когато се събудим,
Ще се протегна към теб и ще си спомня,
че не беше сериозно порязване!
Аз намирам убежище в далечината . . .
. . . дори, когато се разпадаме . . .
Може ли да спрем само за една целувка?
Защото аз не исках да те наранявам . . .
. . . и знам, че чувстваш същото!
Все още си единствената,
при която се връщам!
В момента се чувствам сякаш кървим . . .
Тъй дълбоко пронизани,
Че може никога да не се оправим!
Думите ни . . . те си намират път към повърхността . . .
. . . като хартия . . .
. . . като порязване от хартия . . .
В момента не знам защо те обичам . . .
Но до сутринта, когато се събудим,
Ще се протегна към теб и ще си спомня,
че не беше сериозно порязване!
В момента се чувствам сякаш кървим . . .
Тъй дълбоко пронизани,
Че може никога да не се оправим!
Думите ни . . . те си намират път към повърхността . . .
. . . като хартия . . .
. . . като порязване от хартия . . .
В момента не знам защо те обичам . . .
Но до сутринта, когато се събудим,
Ще се протегна към теб и ще си спомня,
че не беше сериозно порязване!
Докладвай превода Искам превод Добави превод. . . аз виждам колко си красива, когато си ядосана . . .
Чувам единствено диханието ти . . .
И сме заклещени в тази тишина . . .
. . . в тази студена, студена война . . .
Твърде горди сме, за да си кажем
В момента се чувствам сякаш кървим . . .
Тъй дълбоко пронизани,
Че може никога да не се оправим!
Думите ни . . . те си намират път към повърхността . . .
. . . като хартия . . .
. . . като порязване от хартия . . .
В момента не знам защо те обичам . . .
Но до сутринта, когато се събудим,
Ще се протегна към теб и ще си спомня,
че не беше сериозно порязване!
Аз намирам убежище в далечината . . .
. . . дори, когато се разпадаме . . .
Може ли да спрем само за една целувка?
Защото аз не исках да те наранявам . . .
. . . и знам, че чувстваш същото!
Все още си единствената,
при която се връщам!
В момента се чувствам сякаш кървим . . .
Тъй дълбоко пронизани,
Че може никога да не се оправим!
Думите ни . . . те си намират път към повърхността . . .
. . . като хартия . . .
. . . като порязване от хартия . . .
В момента не знам защо те обичам . . .
Но до сутринта, когато се събудим,
Ще се протегна към теб и ще си спомня,
че не беше сериозно порязване!
В момента се чувствам сякаш кървим . . .
Тъй дълбоко пронизани,
Че може никога да не се оправим!
Думите ни . . . те си намират път към повърхността . . .
. . . като хартия . . .
. . . като порязване от хартия . . .
В момента не знам защо те обичам . . .
Но до сутринта, когато се събудим,
Ще се протегна към теб и ще си спомня,
че не беше сериозно порязване!