Кубрат КартелПросто хлапета

Бях толкова щастлив.. спомням си добре..
Тогава бях още малко дете..
Помня колко лесно се сплотих,
добрите им души лесно разкрих..
Веднага ме приеха със отворени ръце..
Всеки един от тях е във моето сърце..
Моите приятели са моят живот..
За тях давам и най - високия си вот..
Всеки ден се радвам на техните усмивки..
Големите усмивки през големите ошивки..
Всичките ми спомени са свързани със тях..
Как дивях, със цялото си сърце се смях..
Аз съм сигурен, че те са до мен,
макар и в омраза и тъга да съм пленен..
Но да обичам, не съм се уморил..
Няма нищо което от тях да съм скрил..
А бяхме просто хлапета.. [x3]
Хлапета..[x2]
Настъпи деня, в който се разделяме..
Пак ще се търсим, за да си споделяме,
само че няма да е както преди..
Всеки ден по улиците, аз и ти..
В този град израснали, в този град живяли..
В улиците на града яко сме дивяли..
Днес трима, утре двама, в други ден сам..
Аз ще съм далече, някъде там..
Бъдеще теб те зове, мен ме зове..
Цял живот ще помня ваще гласове..
Братко, заминавам..! Назад не поглеждай,
усмихни се, тръгвай се оглеждай..
За всички мои приятели, за всички мои хора..
За всички яки пички, и за отбора..
Да се срещен пак, всичко ще направя..
Кълна се във Бог - няма да ви забравя..!!
Нашите велики времена ще се запомнят..
За нас лудите, готините всички ще си спомнят..
Ново поколение, остяваме зад сърба си,
а Картела никога няма да смени стила си..!
Ще пораснем, ще заминем, ще имаме семейства,
а сетя ли се затова мъката въздейства..
Въздейства.. Въздейства...
Животът е училище, а съдбата е учител..
Слаб ли си трябва ти пътеводител..
Пътищата се разделят, сълзите се стичат..
Думите последни, трудно се изричат..
Очи във очи, стискаме ръце..
Старата прегръдка, после юмрука на сърце..
Помня всички наши мелета, но бяхме просто хлапета..