Влизам тихо
в мойта стая
и се свивам
на кълбо.
Аз съм змия
и не желая
да говоря
с никого.
Кожата неща
да сменям
през последния
сезон,
само тихо
ще мечтая
за отминал
слънчев стон.
Рисковано е
да открия
моя истински
портрет,
по-добре
да си отида,
за да бъде
всичко в ред.
А езикът ми
ще съска
както никога
преди
и зъбът
отрова гъста
с твойта плът
ще сподели.
Никой,
никой
и днес
не пожела
живота си
да свърже
с една
студена змия.
Аз съм останал
сам от своя вид
и съм безсмъртен,
като бог велик.