Онзи тип съм криминал,
правилата на играта осъзнал.
Напук на пропагандата посмял,
на отговор на техният морал.
Боклук устискал натиска. Играл
им сечен. Непризнал -
следващият спуснат с парашут педал,
родината на чуждите продал.
Аз гладен за проблеми стоя.
Аз няма да се примиря.
Кръста си нося с мъстта.
Броя проблеми без вина.
Пръста среден ми е съвестта.
Кроя с „Молотов“ да изгоря -
тяхната игра,
заклета в брюкселската ерес и продажността.
Прост уличник съм без ташак.
И плюя на законите им пак -
инспирирани и провокирани
за знак, на лицемерен враг.
Манипулирани, зомбирани
в батак отнесен от еднопосочен влак.
Навирани да задължават как,
да се се давиш в пълен мрак.
Над тълпата с жаргона си кръжа.
Римата като калашника държа.
Съобщавам че, не съжалявам.
Не, няма да се променя.
Не обещавам. Не прощавам.
Лъжата пак отричам за беда.
Еврорая им е ебана шега.
Аз преценявам да остана в калта.
Безскрупулна игра.
Рекламата на лицемерие не спря.
Инфантилните прекланят се пред силните,
в реда на патоса сега.
Непосилните прегради на дебилните,
в калта навряли ни за нищета
Определиха ми наместо господа съдба,
да мразя ей-така.
Определиха ми наместо господа съдба,
да мразя ей-така.
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Думите им поквара наричам.
Аз в нелегалност се вричам.
Модерните им извращения заричам.
Мизерните обречени обичам.
Лицемерните засичам.
Безверните им ценности отричам.
Срещу бъдещето провалено тичам,
и непокорните повличам.
Аз готов главата си да счупя.
Аз, свободата си до откупя...
Типажа на кръв да нацупя.
Паважа с протест да разчупя.
Миража от лъжи да начупя.
Соросоида с манаф да подкупя.
Морала им на ешафод да надупя.
И очите си с гордост да схлупя.
Ебани, алчни, високи кресла.
И ебана панелна съдба
Еманципация от демокрация.
Мечта за достойна страна.
Лустрация от цивилизация,
греха опазила чрез страха.
...а балъка чака си реда,
как пенсионера чака си смъртта.
Уличник заклет докрая бях,
и на натиска устоях.
В мизерия и кал оцелях.
Поверия насаждани надживях.
Мистерия не е как глава надигнах без страх.
Критерия глънах за грях.
И тогава озъбих се и разбрах,
как мога и могъл съм без тях!
Днес продажността е мода.
Знам, взривен е брода,
за спасение без кода.
И без изкупление, и няма смисъл хода -
да следваш с мнение народа.
С презрение, и закопчан на пода:
ебал съм пътя и подхода!
Стоя бетонна улична порода.
ебал съм пътя и подхода!
Стоя беонна улична порода.
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Злото изглежда изкусително,
натрапвано ни предварително.
Действително традицийте ни да оплюят
и обуят в евросодомията си. Задължиелно
и поверително с поквара да надуят
без да чуят... А чувствително
свободата ни да заклеймяват мнително,
и продажността да рекламират изкусително.
Преяждам с агресивност от беди.
Устата ми от зъбене кърви.
От ебаната кастрация
на нация чрез либералните лъжи.
От бруталната абсорбация
от цивилизация прочута само с войни.
Не няма да отстъпя за пари,
и от собствение си мечти.
Съм в последния проспект.
Да го еба, съм наистина в афект.
Обект на критика от толерасти
с вносни красти. И от омразата проклет.
Дефект съм че глас надигнах,
и отчасти не ебавам техния проект.
Стрелям с рими и стоя поет.
Но без олово няма грам ефект.
Докрая пътя извървях.
Заради вярата нападан бях.
Посмях да плюя на циници
и критици – за брюкселските курви грях!
Разбрах че тези птици
и продажни жрици са в очите прах.
На презрението им устоях.
Какво е свободата осъзнах.
Моята територия твърди това.
Правото воюва се така.
В реалността непокорството е винаги
проблема за отсрещната страна.
Продажноста е схема
зле употребена, срещу нечия душа -
отхвърлила тяхната игра,
в протеста си за свобода.
отхвърлила тяхната игра,
в протеста си за свобода.
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!
Ареста е ташак.
Протеста ми - бунтовен знак.
Твърдя: аз лепна по паважа в калта,
но няма да се покоря!