СтаниолиГара за двама

Дълъг път,вятъра гони
Лъкатуши във вървящи пътеки
Някъде води дългият път,
но никъде той несвършва, никъде.
Чакаш ме, часовникът спрял е
Там на гарата с измитите плочи
Накъде води дългия път,
щом никъде той не свършва в своя път.
Припев:
Едва, едва помахваш с ръка,
изпращам нощта на гара за двама
Листа, листа довява студа
Посрещам деня с цигарата сам.
Влакът спря, цигара догаря
Пада пепел на измитите плочи
Тръгвам сам от безпътната гара,
а влакът стои и чака ни двама.
Припев: