... For years I have travelled in coldness,
But my heart is warm as the darkened sun above me...
Nothing can never take away
What I've seen with these tired eyes
Face of the weeping night
And the shade of the fading light
The dawn will never rise again for my eyes
And I will never sleep again
I've lost my hope time after time
Cause the light has erased from the sky
Now when the darkness has become part of me
I got to let my shadows free
Cause I never looked behind, I never tried to find
Something that could have made me one
Now when the sorrow has taken control of me
I got to let my shadows free
Cause I never looked behind, I never tried to find
Something that could have made me one
Something that I could reach the Sun
WintersunBeyond The Dark Sun
Докладвай видеото
Wintersun - Beyond The Dark Sun Текст
Докладвай текста
Wintersun - Beyond The Dark Sun Превод
... С години съм пътешествал в мраз,
но моето сърце е топло като потъмненото слънце над мен.
Нищо никога не може да отнеме
това, кото съм видял с тези изморени очи!
Лицето на ридаещата нощ
и сянката на чезнещата светлина!
Изгревът никога няма да се издигне повече за очите ми
и аз никога не ще спя отново!
Губил съм надеждата си път подир път
понеже светлината бе изтрита от небето!
Сега, когато мракът е станал част от мен,
аз трябва да пусна сенките си на свобода.
Защото аз никога не погледнах назад, никога не опитах да открия
нещо, което би ме направил цял.
Сега, когато тъгата е поела контрол над мен,
аз трябва да пусна сенките си на свобода.
Защото аз никога не погледнах назад, никога не опитах да открия
нещо, което би ме направил цял,
нещо, с което бих могъл да достигна Слънцето!
Докладвай превода Искам превод Добави преводно моето сърце е топло като потъмненото слънце над мен.
Нищо никога не може да отнеме
това, кото съм видял с тези изморени очи!
Лицето на ридаещата нощ
и сянката на чезнещата светлина!
Изгревът никога няма да се издигне повече за очите ми
и аз никога не ще спя отново!
Губил съм надеждата си път подир път
понеже светлината бе изтрита от небето!
Сега, когато мракът е станал част от мен,
аз трябва да пусна сенките си на свобода.
Защото аз никога не погледнах назад, никога не опитах да открия
нещо, което би ме направил цял.
Сега, когато тъгата е поела контрол над мен,
аз трябва да пусна сенките си на свобода.
Защото аз никога не погледнах назад, никога не опитах да открия
нещо, което би ме направил цял,
нещо, с което бих могъл да достигна Слънцето!