42Любимата мелодия

Не знам в целувките скъпа колко го бива,
обаче усещам всичко как в едно се слива.
Като на компютър паметта ти се изтрива,
нищо не помниш, но се чувстваш щастлива.
Заеби, нека тялото ти да говори и ти обещава,
това ще се повтори, ще се чувате във всички стаи, коридори.
Ти и той, двамата, единствени декори.
Тази вечер си богиня и ще му простиш,
за това че няма да те остави да спиш.
Не е пролетта, но в ръцете му цъфтиш,
ще се изпотиш когато в него се настаниш
Продължавай да въртиш езика си така,
дръж го във устата си като твой слуга.
Запознахте се не помня точно кога,
той те обичаше, а ти му слагаше рога.
Припев:
Твоя глас е любимата мелодия,
за неговите уши всичко е история,
сега чува само какафония.
Остави ти сърцето си, каква ирония. (х2)
Очите му оплакват в море от женска плът,
иска и теб преди да свърши светът,
и нея преди 2 и 2 да съберът.
Не очаква, едва ли ще му простят,
затова облизва татоса до пъпа й близко,
с върха на езика си и слиза по на ниско.
А по на татък може сам да се досетиш,
къде пише че е твое, не иска да му светиш.
И той си имаше момиче, но я изгуби,
защото тя изгуби момента кагато в нея се влюби.
Остави й крилата, пусна я да лети,
счупеното е счупено, колкото и да се лепи.
И все пак ми се струва малко излишно,
да играе зад гърба и толкова скришнo.
Нормално е да ходи по леда и да залита,
да се вижда с курвите и да иска да опита.
Припев:
Твоя глас е любимата мелодия,
за неговите уши всичко е история,
сега чува само какафония.
Остави ти сърцето си, каква ирония. (х2)
И преди всеки по пътя си да поеме,
тя го посети, но просто нещата да си вземе.
И така се стигна пак до скандал, викаха така,
чуваше ги целия квартал.
Няма да те пусна хвърли ключовете през терасата,
бутна я, а тя падна и се удари в масата.
Частица от мига за нея последна сърцето и спря, а той я последва.
Припев:
Твоя глас е любимата мелодия,
за неговите уши всичко е история,
сега чува само какафония.
Остави ти сърцето си, каква ирония. (х2)