Schoolbag in hand, she leaves home in the early morning
Waving goodbye with an absent-minded smile
I watch her go with a surge of that well-known sadness
And I have to sit down for a while
The feeling that I'm losing her forever
And without really entering her world
I'm glad whenever I can share her laughter
That funny little girl
Slipping through my fingers all the time
I try to capture every minute
The feeling in it
Slipping through my fingers all the time
Do I really see what's in her mind
Each time I think I'm close to knowing
She keeps on growing
Slipping through my fingers all the time
Sleep in our eyes, her and me at the breakfast table
Barely awake, I let precious time go by
Then when she's gone there's that odd melancholy feeling
And a sense of guilt I can't deny
What happened to the wonderful adventures
The places I had planned for us to go
(Slipping through my fingers all the time)
Well, some of that we did but most we didn't
And why I just don't know
Slipping through my fingers all the time
I try to capture every minute
The feeling in it
Slipping through my fingers all the time
Do I really see what's in her mind
Each time I think I'm close to knowing
She keeps on growing
Slipping through my fingers all the time
Sometimes I wish that I could freeze the picture
And save it from the funny tricks of time
Slipping through my fingers
Slipping through my fingers all the time
Schoolbag in hand she leaves home in the early morning
Waving goodbye with an absent-minded smile
ABBASlipping Through My Fingers
Добави в любими
760
Докладвай видеото
ABBA - Slipping Through My Fingers Текст
Докладвай текста
ABBA - Slipping Through My Fingers Превод
С ученичската чанта в ръка, тя излиза от къщи в ранната утрин.
Помахва за довиждане със замечтана усмивка.
Гледам как расте с нарастваща тъга
и ми трябва време да го приема.
Чувството, че ще я загубя за винаги,
без дори да съм опознала нейния свят.
Хубав е всеки миг, когато мога да се посмяе с нея.
Това забавно малко момиченце.
Времето сякаш се изнизва през пръстите ми,
опитвам се да уловя всяка минута
и да я усетя.
Времето сякаш се изнизва през пръстите ми.
Виждам ли наистина какво е наумила,
сякаш всеки път почти успявам.
А тя расте ли расте
и се изплъзва все повече от мен.
Със сънени очи, тя и аз на закуска,
полусъбудена позволявам на ценното време да отлита.
А после, когато я няма идва онова стро меланхолично чувство
и чувсто за вина, която не мога да отрека.
Какво се случи с онези прекрасни приключения
и места, които правих планове да посетим
(Времето сякаш се изнизва през пръстите ми).
Е, някои от тях осъществихме, но повечето не,
а защо и аз не знам.
Времето сякаш се изнизва през пръстите ми,
опитвам се да уловя всяка минута
и да я усетя.
Времето сякаш се изнизва през пръстите ми.
Виждам ли наистина какво е наумила,
сякаш всеки път почти успявам.
А тя расте ли расте
и се изплъзва все повече от мен.
Понякога ми се иска да замразя момента
и да го запазя от шегите на времето.
Изплъзва се през пристите ми.
Изплъзва се през пръстите ми всеки път.
С ученичската чанта в ръка, тя излиза от къщи в раннта утрин.
Помахва за довиждане със замечтана усмивка.
Докладвай превода Искам превод Добави преводПомахва за довиждане със замечтана усмивка.
Гледам как расте с нарастваща тъга
и ми трябва време да го приема.
Чувството, че ще я загубя за винаги,
без дори да съм опознала нейния свят.
Хубав е всеки миг, когато мога да се посмяе с нея.
Това забавно малко момиченце.
Времето сякаш се изнизва през пръстите ми,
опитвам се да уловя всяка минута
и да я усетя.
Времето сякаш се изнизва през пръстите ми.
Виждам ли наистина какво е наумила,
сякаш всеки път почти успявам.
А тя расте ли расте
и се изплъзва все повече от мен.
Със сънени очи, тя и аз на закуска,
полусъбудена позволявам на ценното време да отлита.
А после, когато я няма идва онова стро меланхолично чувство
и чувсто за вина, която не мога да отрека.
Какво се случи с онези прекрасни приключения
и места, които правих планове да посетим
(Времето сякаш се изнизва през пръстите ми).
Е, някои от тях осъществихме, но повечето не,
а защо и аз не знам.
Времето сякаш се изнизва през пръстите ми,
опитвам се да уловя всяка минута
и да я усетя.
Времето сякаш се изнизва през пръстите ми.
Виждам ли наистина какво е наумила,
сякаш всеки път почти успявам.
А тя расте ли расте
и се изплъзва все повече от мен.
Понякога ми се иска да замразя момента
и да го запазя от шегите на времето.
Изплъзва се през пристите ми.
Изплъзва се през пръстите ми всеки път.
С ученичската чанта в ръка, тя излиза от къщи в раннта утрин.
Помахва за довиждане със замечтана усмивка.