All I can ever be to you,
Is a darkness that we knew,
And this regret I've got accustomed to,
Once it was so right,
When we were at our high,
Waiting for you in the hotel at night,
I knew I hadn't met my match,
But every moment we could snatch,
I don't know why I got so attached,
It's my responsibility,
And you don't owe nothing to me,
But to walk away I have no capacity
[Chorus:]
He walks away,
The sun goes down,
He takes the day but I'm grown,
And in your way, in this blue shade
My tears dry on their own,
I don't understand,
Why do I stress A man,
When there's so many bigger things at hand,
We could a never had it all,
We had to hit a wall,
So this is inevitable withdrawal,
Even if I stop wanting you,
A Perspective pushes true,
I'll be some next man's other woman soon,
I shouldn't play myself again,
I should just be my own best friend,
Not fuck myself in the head with stupid men,
[Chorus]
So we are history,
YOUR shadow covers me
The sky above,
A blaze only that lovers see
[Chorus]
I wish I could say no regrets,
And no emotional debts,
Cause that kiss goodbye the sun sets,
So we are history,
The shadow covers me,
The sky above a blaze that only lovers see,
[Chorus]
[x2]
He walks away,
The sun goes down,
He takes the day but I'm grown,
And in you way,
My deep shade,
My tears dry
Amy WinehouseTears Dry On Their Own
Добави в любими
269
Докладвай видеото
Amy Winehouse - Tears Dry On Their Own Текст
Докладвай текста
Amy Winehouse - Tears Dry On Their Own Превод
Всичко, което някога съм можела да бъда за теб
е тъмнината, която познаваме
и с това за съжаление аз трябваше да се примиря.
Веднъж всичко беше както трябва,
когато бяхме достигнали върха
чаках те в хотела през нощта.
Знам, не бях срещнала моята половинка,
но всеки път когато можехме да се сграбчим
не знам защо аз ставах толкова привързана.
Моя е отговорността
и ти не ми дължиш нищо,
но да си тръгна не мога.
Той си тръгва.
Слънцето залязва.
Той взема със себе си деня,
но аз съм пораснала
и по своя път, в тази тъжна сянка
моите сълзи съхнат сами.
Не разбирам,
защо стряскам мъжете,
когато има толкова по-добри неща под ръка
Не можехме никога да изживеем всичко
трябваше да разбием стената,
така че това е неизбежно оттегляне.
Дори и да спра да те чакам
перспективата ни притиска.
Скоро аз ще съм другата жена на следващия мъж.
Тогава се взимам в ръце,
оставям те да ми бъдеш най-добрия приятел.
Начуквам си го по най-добрия възможен начин, Супермен!
Така че ние ме история.
Твоята сянка ме покрива.
Отвъд небето има блясък, който само любовниците виждат.
Той си тръгва.
Слънцето залязва.
Той взема със себе си деня,
но аз съм пораснала
и по своя път, в тази тъжна сянка
моите сълзи съхнат сами.
Той си тръгва.
Слънцето залязва.
Той взема със себе си деня,
но аз съм пораснала
и по своя път, в тази тъжна сянка
моите сълзи съхнат сами. (2)
Докладвай превода Искам превод Добави преводе тъмнината, която познаваме
и с това за съжаление аз трябваше да се примиря.
Веднъж всичко беше както трябва,
когато бяхме достигнали върха
чаках те в хотела през нощта.
Знам, не бях срещнала моята половинка,
но всеки път когато можехме да се сграбчим
не знам защо аз ставах толкова привързана.
Моя е отговорността
и ти не ми дължиш нищо,
но да си тръгна не мога.
Той си тръгва.
Слънцето залязва.
Той взема със себе си деня,
но аз съм пораснала
и по своя път, в тази тъжна сянка
моите сълзи съхнат сами.
Не разбирам,
защо стряскам мъжете,
когато има толкова по-добри неща под ръка
Не можехме никога да изживеем всичко
трябваше да разбием стената,
така че това е неизбежно оттегляне.
Дори и да спра да те чакам
перспективата ни притиска.
Скоро аз ще съм другата жена на следващия мъж.
Тогава се взимам в ръце,
оставям те да ми бъдеш най-добрия приятел.
Начуквам си го по най-добрия възможен начин, Супермен!
Така че ние ме история.
Твоята сянка ме покрива.
Отвъд небето има блясък, който само любовниците виждат.
Той си тръгва.
Слънцето залязва.
Той взема със себе си деня,
но аз съм пораснала
и по своя път, в тази тъжна сянка
моите сълзи съхнат сами.
Той си тръгва.
Слънцето залязва.
Той взема със себе си деня,
но аз съм пораснала
и по своя път, в тази тъжна сянка
моите сълзи съхнат сами. (2)