Ани ХоангИ се будя пак

Знаеш ли какво ми е да не си до мен?
Спъвам се на равното, живея ден за ден.
Като в чужда кожа студена съм сега и лоша.
Ти без мене можеш,но не и аз без теб!
И се будя пак и пак до тела без имена
без тях, и с тях - пак ще съм сама
И пак и пак ще си мразя тялото
че не на теб, не на теб ухае то
И пааак..
Как си ме представяш ти да обичам пак
с тези устни ледени, с това сърце на прах
с тази чужда кожа, от тези чужди пръсти не настръхвам
никой мъж неможе да те замени!
И се будя пак и пак до тела без имена
без тях, и с тях - пак ще съм сама
И пак и пак ще си мразя тялото
че не на теб, не на теб ухае то
И пааак..
И пак и пак до тела без имена
без тях, и с тях пак ще съм сама..
И пак и пак ще си мразя тялото
че не на теб ухае то..
И се будя пак...