Ново ми е да усещам липса,
ново ми е и за друг да мисля.
Една ръка в ръка да стискам,
хубаво е и да искам, искам.
Откраднах си минута ти и аз, и аз
не си мисля за други, а за нас, за нас.
Откраднах си минута ти и аз, и аз
исках минутата да стане час, час.
Всяка приказка има край, но идва с поука,
наща приказка има край и той май е тука.
Припев:
О, искам да си мойта, мойта, мойта...
о, ти не си за бройка, само искам да си мойта.
О, искам да си мойта, мойта, мойта...
и ако има болка, да ти бъда ли упойка?
Уж вечно моя, моя, моя вечно твой...
Уж с теб съм в боя, боя, боя не се бои...
Уж не си тръгвай, тръгвай, тръгвай с мен си стой.
Май беше моя, моя - грешен завой...
Уж сама ме покани да вляза,
пред вратата стоя с багажа
ти изчезна и нищо не каза.
Аз ти казах и ти ми доказа,
че любовта неразумна е, безумен е края
таз любов много шумна е тихичко ше забрая...
Припев:
О, искам да си мойта, мойта, мойта...
о, ти не си за бройка, само искам да си мойта.
О, искам да си мойта, мойта, мойта...
и ако има болка, да ти бъда ли упойка?
Ти може да го искаш, искаш, но не винаги става.
Ти може да не искаш, искаш от сърце оглупяваш. (тъпак)
Ти може да не искаш, искаш то наивно се дава,
но емоциите идват- тръгват, разума си остава.
Припев:
О, искам да си мойта, мойта, мойта...
о, ти не си за бройка, само искам да си мойта.
О, искам да си мойта, мойта, мойта...
и ако има болка, да ти бъда ли упойка?
Но няма да ме видиш да чакам,
ако размислиш, звънни и питай - "Как съм"
Но няма да ме видиш разплакан,
любимо ми е сам и сам и само пак сам
Къв е извода?
Емоциите имат две лица
може да са ти приятели, може и да не са.
Разума има само едно лице
той винаги е дружка, по-хубаво е с него...