През този малък град върви човек превит на две. Позна ли ме?
Напълно смазан след това със теб, не ме позна и по добре.
През всеки малък град върви жена, говори си сама!
По спирки и по гари мръзне пак и чака вчерашния влак!
Ожених се, разведох се, и пак заради тебе.
С града преспах, изпих света, всичко зарад тебе.
А ти ми каза:
Защо забравяш как съм падала и ставала пред твоя дом?
А ти на топло в него пиеше сутрешното си кафе.
Жена ти заедно с децата ти се радвахте на първи сняг.
А аз отвън седях премръзнала, скрита в някой хол за кой ли път?
Ръцете ми от студ премръзнали държаха малък счупен телефон.
И чаках твоето обаждане сякаш е на живот и смърт въпрос.
Ще взема този стар ръждясал нож и ще режа себе си.
Ще махна всеки спомен аз до кост. Режи със мен, помагай ми!
През този малък град върви човек превит на две. Позна ли ме?
Напълно смазан след това със теб, не ме позна и по добре.
През всеки малък град върви жена, говори си сама!
По спирки и по гари мръзне пак и чака вчерашния влак!
Защо забравяш как съм падала и ставала пред твоя дом?
А ти на топло в него пиеше сутрешното си кафе.
Ще взема този стар ръждясал нож и ще режа себе си.
Ще махна всеки спомен аз до кост. Режи със мен, помагай ми!