Бате СашоКогато лампите изгаснат

Т'ва парче не е евтина реклама,
не е начин за PR или к'вото и да било.
Единствената ми цел е само да насоча
вниманието на българите
към един от най-големите ни проблеми,
защото на политиците не им пука.
Мисля, че сте го разбрали т'ва отдавна, нали?
За това нека всички заедно се събереме
и дадем каквото можем за сестрите.
В либия, в една тъмна и тясна килия,
заключени седят няколко бълхгарски жени.
Всеки ден надеждата умира последна.
Надяваме се всички Бог към вас да погледне
и да види какво е да си забравен от него.
С години да измъчваш човека.
Десетки седмици да те мъчат и да те бият.
Те не чуват болката, в тишина крясъците умират.
Политиците решиха да се барат по циците.
Само по коктейли ше ги видиш министрите.
На кой му пука, българските граждани забравени
от президент до чистач, от всички изоставени.
Не сме балъми, за к'во за щатите сме палави?
Обвиненията към мед. сестрите - жалки и калпави.
Г-н Джордж Буш искам само командоси.
Пет БГ дъщери да се завърнат при татко си.
[Припев:]
Когато лампите изгаснат, знайте, ние сме с вас.
Милиони българи ви чакаме у дома си.
Г-н Кадафи дано изгниеш в ада.
Царя, Костов и Първанов ще ти правят компания.
Когато лампите изгаснат не губете надежда.
За мене си оставате невинни цяла вечност.
Пет български жени и палестинския доктор,
обичаме ви, чакаме ви, ние сме вашата опора.
И аз съм бил невинен в затвора заключен.
Надзирателите с мене се държаха като куче.
Опитваха се да ни смажат психологически,
но ние балканците обединихме се тактически.
Половината crack heads болни от С.П.И.Н.
Дори да го пребиеш той те хапе и ти си отиваш.
Аз бях шейсет кила с мокри дрехи
в панделата не ги ебе за умствени успехи.
Една вечер се прибирах бавно към килията.
В краката ми лежеше скъсана библия.
Повдигнах я, изтупах я, оправих й корицата
и точно тогава в себе си усетих силата.
Милата ми майка плачеше по телефона,
а баща ми получи инфаркт докато бях в затвора.
Направо се побърквам, бате като си спомня.
Продължавам да сънувам кошмари откакто се помня,
но Господ не ме изостави, протегна ръка,
след три месеца пак изгря светлина.
Затова разбирам вашата болка в тая песен ви се вричам.
Дръжте се, България няма да спре да ви обича.
[Припев:]
За финал остава въпроса каква държава сме
щом българските граждани в беда изоставяме.
Може да се случи на всеки, дори и на теб,
независимо дали си Иван или Ахмед.
Нека да покажем на сестрите, че с тях сме.
Ние сме тук и винаги с вас сме.
Не губете кураж и продължавайте да вярвате.
Най-важното сега е нерви и мозък да запазите
и нека всички българи да вдигнем юмрука,
а всеки продажен бизнесмен и депутат на боклука.
Ако трябва извадете милиони от собствен джоб,
за да може тея деца да се разминат с гроба.
Жал ми е за тях, обаче сестрите са невинни.
Каквото трябва ние ще дадем, но дайте и вие.
На всякъде говориш, че Либия е демокрация.
Докажи го и нека сестрите се върнат при нас.
[Припев:]
За 2007-ма година си пожелавам само две неща -
едното е сестрите да се приберат
и да успеят да преодолеят шока, който да изживяли.
Ние ви чакаме, ние знаеме, че сте невинни.
Второто нещо, което си пожелах, е да съм жив и здрав,
за да мога да помагам на родината си,
казвам истината и да се вглеждам в себе си,
и да оправям своите недостатъци.
Помогнете на сестрите...
Бате Сашо...
Когато лампите изгаснат...
2007-ма година...
Господи, помогни им...