Сивотата ни убива,
Улица,
Много приятели много предатели уморихме се бате
?
Ей , вдъхновен от красотата на звученето примесен със реденето
Оставям отпечатани във времето.
Уличен поет пресъздал е той живота си в коплет
От магията на стиха бе обзет
Музиката бе поставил той на първо място
С наркотици бе замесен , но това не беше страшно
Той жадуваше единствено за щастие
От малък бе разбрал че парите са проклятие
Да , нещо е объркан човешкият свят
Сам самичък се разкъсва от злоба и глад
А можеби ядът се крие във самоте нас
И сме готови да викаме но нямаме глас
Добре дошъл си на площатката на дявола
И всеки сам за себеси това не е метафора
И както прилепът не вижда светлината ,
Нима в слънцето му се намира вината
За някой да са слепи е да останат по добре
Че със всичката омраза във очите слънцето ще почернее
Светът е сляп позора безпросветен
Истината фалш е лъжецът предпочетен
Приятелите всеки ден все по малко стават
А предателите много са и всяка грешка чакат
Думите на хората от тях ни става ясно
Дали ще са до нас или се мъчиш на празно
Верен си , до тях си каквото трябва правиш
И накрая сам оставаш сам себеси ли мамиш
Всеки ден преминаваш през различни нюанси
Градски контрасти и улици прашни
Не намира покой и без посока крачи
Уважението днес за никой нищо не значи
На всичко на пук , главата винаги горе
Прави това което трябва и те прави доволен
Да ден след ден и година след година
Момчето стана мъж и всички трудности премина
Върхъ не бе далеч а това го мотивира
Влизаше във битки с микрофон и със секира
Да живота е проверка на наще дела
Живота ни борба е , борба за свобода
Делата ни човешки със не избрани грешки
За това сме хора
Правим не избегни грешки.
Са край.