BobkataУлица

You tolkin to me,нека да спестим любезностите.
Стига лъжи,аз държа си на потребностите.
Само момент да ги омая с способности.
Сърцето кърви,нека да престанем с глупостите.
Се развити личности с качества за цирка.
Заслужават много hate,но подминавам ги с усмивка.
Бях човек в сянка,зад ъгъла ги чаках,
но търпението изтече,с интелекта ги нападах.
Убивах ги...не ги познавах.
С думите си изтезавах.
Слаба психика я разрушавах.
На празнотата в живота им се радвах...
Познаваш ли себе си ?
Как си ? Добре ли си ?
Бобката реди си.
Пред мене ти наведен си.
Много са въпросите,малко са ни отговорите.
Аз не лъжа,как ще ме успорите ?
Ще говорите,ще ни мразите,
защото сме различни,от това се пазите.
Успокойте се,вече сте изгубени.
В простотия и паричките сте влюбени.
От отдавна от дявола сте купени.
Шепа хора,сърцата са им счупени.
Интересите ви...силикони и салфетки,
деградирали младежи,марионетки.
Като мене брат хората са редки.
Дори не ме познават,а ми слагат етикети.
Е такива като мене винаги те унижават.
Мразиш ме нали ? Мразиш да те подиграват.
Комплексите изяждат те отвътре.
Ноща е още млада,а ти чакаш да съмне.
Искаш мама да е с теб,ей сега да те прегърне,
но изгубената чест няма как да ти я върне.
Искаш мама да е с теб,ей сега да те прегърне,
но изгубената чест няма как да ти я върне.
София 2015
Стига,сивотата ви убива!