Борис ДалиНе е късно

Не с лъжи, а с любов
искам аз да те задържа.
Не веднъж те предавах.
Свикна и с това.
Обич е, но каква!
Как отново да повярваш,
щом доверие няма?!
Лудост е да допусна
пак от страх да те загубя.
Сред разбитите парчета,
пръснати от сърцето,
знам, че още не е късно
да намериш любовта ми.
Пак от страх премълчах истини,
да ти ги спестя.
Но спестих чувствата си.
Смачках любовта.
Обич е, но каква!
Как отново да повярваш,
щом доверие няма?!
Лудост е да допусна
пак от страх да те загубя.
Сред разбитите парчета,
пръснати от сърцето,
знам, че още не е късно
да намериш любовта ми.
Как отново да повярваш,
щом доверие няма?!
Лудост е да допусна
пак от страх да те загубя.
Сред разбитите парчета,
пръснати от сърцето,
знам, че още не е късно
да намериш любовта ми.