Борис СолтарийскиЦвете мое

Да ме видиш в нечия сълза,
паднала от горчива тишина.
Ще ме чуеш в нечий тъжен глас,
като стон в песен от угаснал смях.
В капки дъжд ще ме сбираш,
жадно ще ме отпиваш
и без дъх ще очакваш нощта.
Светлина ще докоснеш,
слънчев лъч ще откъснеш.
Като хляб на бездомни ме раздай ...
Припев:
Добър вечер, скитнице,
Добър вечер, мила моя.
Прегърни ме, блуднице,
целуни ме от неволя.
Със треперещи ръце
милвам днес косите твои...
Добър вечер, цвете мое.
Ще откриеш лупища лъжи,
в две бразди, под моите очи.
Ще ти липсват ли сълзите ми?
В чужда скръб мене ли ще утешиш?
В капки дъжд ще ме сбираш,
жадно ще ме отпиваш
и без дъх ще очакваш нощта.
Светлина ще докоснеш,
слънчев лъч ще откъснеш.
Като хляб на бездомни ме раздай ...
Припев:
Добър вечер, скитнице,
Добър вечер, мила моя.
Прегърни ме, блуднице,
целуни ме от неволя.
Със треперещи ръце
милвам днес косите твои...
Добър вечер, цвете мое.