Не знам какво става днеска,всички супер много ме дразнят човек.
Пък по принцип не съм такъв човек,разбираш ли?
Аз съм Министъра на транспорта,не ти правя път.
Преди се цензурирах,но ся моат' се ебът!
Днес не съм на кеф и ти влизам на скофтарата.
Дръж са малко не викай барбекю на скарата.
Никога не съм си мислил ,че ще съм на сцена.
Лапетата да не ма гледат,аз съм електрожена.
Модерната музика е кенеф,който ще завзема.
Не мога в ръце да се взема ,а ти искаш тебе да съвзема.
Скивай ся ,няа как да стане.
Не ,че нещо просто, просто не искам драми!
Всички по къщите и който квото,
Къв втори шанс ве мой,тва да не е тото.
Толкос градове смених, ама помня от де съм!
Кат ме питат как си,лъжа ги,викам добре съм.
Не ме разбират и повярвай не от диалект.
Надъхан,плах ,Алеко, Ганьо имам ги в комплект.
Крия си лицето точно като Дед Пул-а,
щото разтоптявам им сърцата ,три РедБула.
Гласа ми е студен,скивай в него лед плува.
Мечтите си живея, а ти си тоя дет псува.
Говориш без да мислиш,а аз мисля без да говоря!
В себе си съм закопан, затуй ще се отровя.
Един пере пари,а друг перат го лимки.
Всичко се завърта и ето пак ще трия снимки.
Навремето ги търсех,а след това виждах им гърба,
а сега сами се бутат ,вече като почнах да гърмя.
Търся си компания,щото скоро ще се мръква.
Чувствам се изобщо не на място като в църква.
Пак съм забатачен.
Пак съм, пак съм, пак съм, пак съм забатачен.
Пак съм, пак съм, пак съм, пак съм забатачен.
Пак съм, пак съм, пак съм, пак съм забатачен.